Брекзит – термин, който означава „британско излизане“ – се отнася до излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Това събитие не само преоформи британската политика, но и повлия на глобалната динамика. В тази статия разглеждаме произхода, причините, процеса и въздействието на Брекзит, като предлагаме по-добро разбиране на неговото значение.
Отношенията между Обединеното кралство и ЕС
През 1973 г. Обединеното кралство се присъединява към Европейската икономическа общност (ЕИО), по-късно известна като Европейски съюз. През десетилетията отношенията между Обединеното кралство и ЕС се обтегнаха поради разногласия по отношение на суверенитета и политиките.
Евроскептицизмът, или скептицизмът към интеграцията на ЕС, набира сила, което води до призиви за предоговаряне и в крайна сметка до референдум през 1975 г. 67,2% от гласувалите се съгласиха да останат в ЕИО.
Референдумът през 2016 г.
Политическото напрежение ескалира в годините, които доведоха до 2016 г. На фона на нарастващото обществено недоволство министър-председателят Дейвид Камерън обеща референдум за членството в ЕС. Това обещание имаше за цел да преодолее разделението в неговата Консервативна партия и да успокои избирателите, недоволни от политиките на ЕС. Референдумът, проведен на 23 юни 2016 г., се превърна в повратна точка в съвременната британска история.
Кампаниите за референдума бяха полярни и страстни. Кампанията за напускане на страната наблегна на възвръщането на суверенитета и контрола върху имиграцията, като се позова на националистическите настроения.
В същото време кампанията за оставане в ЕС изтъкваше икономическата стабилност, търговските ползи и рисковете от изолация.
„Кампанията за напускане беше разделена“, описва професор Пол Уайтли от катедрата по управление в университета в Есекс.
„Имахме официална кампания, водена от Борис Джонсън, която активизира онази част от електората, която се смята за почтена и консервативна“, продължава той.
„След това имахме по-неофициалната кампания, водена от Найджъл Фарадж, която сякаш активизира онези, които се чувстваха изоставени, и даде път на популисткото движение.“
На референдума в Обединеното кралство през 2016 г. или референдума за Брекзит избирателите бяха попитани дали желаят Обединеното кралство да остане или да напусне ЕС. В крайна сметка надделя страната на напускането, която получи 52% от гласовете срещу 48% за оставане.
51,9%, или 17,4 милиона гласа, бяха за напускане на ЕС, докато 48% (16,1 милиона гласа) желаеха да останат в ЕС. По-конкретно, в Нова Англия и Уелс имаше силни настроения за „напускане на ЕС“, докато избирателите в Шотландия и Северна Ирландия желаеха да останат в ЕС.
Великобритания гласува за напускане
Няколко фактора повлияха на вота за напускане. На първо място, икономическите проблеми бяха от първостепенно значение. Много гласоподаватели смятаха, че членството в ЕС изисква прекомерни финансови вноски, като твърдяха, че тези средства могат да бъдат от полза за националните приоритети. Второ, суверенитетът беше важен въпрос. Критиците смятаха, че законите на ЕС подкопават законодателната независимост на Обединеното кралство.
Освен това загрижеността за имиграцията подхранваше общественото недоволство. Правилата на ЕС за свободно движение доведоха до увеличаване на миграцията, което някои свързват с натиск върху обществените услуги.
Дезинформацията също изигра роля, като обещанията на кампанията – като например пренасочването на 350 милиона британски лири от седмичните фондове към Националната здравна служба (НЗС) – се оказаха подвеждащи.
Статистическият орган на Обединеното кралство нарече тази цифра „подвеждаща“ и лошо представяща финансовите връзки на Обединеното кралство с ЕС. По-конкретно, твърдението не отчита отстъпката, която е била предоставена на Обединеното кралство. Действителната сума е по-близо до 250 млн. британски лири седмично.
Професор Уайтли изтъкна също, че след присъединяването на Обединеното кралство към ЕС през 1973 г. то не е получило значителен икономически тласък.
„Въпреки че оценяваме разликата между присъединяването и напускането, смятаме, че ако присъединяването към ЕС не е повлияло съществено на икономическия ни растеж, то напускането не би трябвало да е толкова лошо, колкото ни се казва“, казва той.
В своята съвкупност тези фактори създадоха сериозни основания за напускане на ЕС.
Процесът на оттегляне
След референдума Обединеното кралство започна процеса на оттегляне съгласно член 50 от Договора от Лисабон. Член 50, влязъл в сила през 2009 г., очертава правната процедура за доброволно напускане на Европейския съюз от страна на държава членка.
В член 50 има три основни разпоредби. А именно, държавата членка трябва да уведоми ЕС за намерението си да напусне, след което трябва да се договори споразумение за оттегляне, което да обхваща условията за напускане и бъдещите отношения. И накрая, процесът трябва да приключи в рамките на две години от уведомлението. Този процес може да бъде удължен, ако ll държавите членки се съгласят да удължат периода.
С това напускането беше официализирано и започнаха преговори между Обединеното кралство и ЕС. Преговорите бяха съсредоточени върху търговските споразумения, правата на гражданите и граничните договорености, особено по отношение на Северна Ирландия. Процесът се сблъска със закъснения и политически сътресения, включително две смени на премиерското ръководство.
Обединеното кралство официално напуска ЕС на 31 януари 2020 г. Последва обаче преходен период, който позволи на двете страни да се адаптират и да финализират споразуменията. Този период приключи на 31 декември 2020 г., като бъдещите отношения се определят от ново търговско споразумение.
Въздействие върху Обединеното кралство
Въздействието на Brexit е дълбоко и многостранно. В икономическо отношение Обединеното кралство се сблъска с предизвикателства, включително смущения в търговията и намаляване на инвестициите от държавите от ЕС. По данни на Лондонското училище по икономика износът на стоки от Обединеното кралство за ЕС е намалял с 6,4% през 2022 г.
Освен това предприятията трябваше да се справят и с новите митнически процедури, което доведе до забавяния и увеличаване на разходите. Новите търговски бариери навредиха най-много на малките предприятия, заради което 14% от тях спряха износа си за ЕС.Заради Brexit Обединеното кралство трябваше да напусне единния европейски пазар или вътрешния пазар. Напускането на Обединеното кралство доведе до нови търговски бариери с ЕС, както и до спад в обема на търговията с ЕС. Потребителите в ЕС плащат средно със 17% повече над световните цени на хранителните продукти.
Освен това Обединеното кралство отбеляза най-бавния темп на растеж в сравнение с останалите държави от Г-7. Те се състоят от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Италия и Япония.
В политически план Brexit промени вътрешния и външния пейзаж на Обединеното кралство. Във вътрешнополитически план той открои разделението между регионите и политическите групи. В международен план Обединеното кралство трябваше да предефинира отношенията си, договаряйки самостоятелно търговски сделки. В социален план Brexit промени живота на милиони хора, особено на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, и на британските граждани, пребиваващи в ЕС.
В социалната сфера Brexit доведе до намаляване на имиграцията от държавите – членки на ЕС. В резултат на това той засегна различни сектори като здравеопазването, висшето образование и селското стопанство.
Протоколът за Северния остров
Днес отношенията между Обединеното кралство и ЕС продължават да се развиват. Двете страни работят за разрешаването на текущи въпроси, като например Протокола за Северна Ирландия. В тази рамка се разглеждат въпроси, възникнали в резултат на Брекзит, по-специално отнасящи се до ирландската граница. Протоколът също така има за цел да предотврати създаването на твърда граница в Ирландия и се придържа към Споразумението от Разпети петък от 1998 г.
Споразумението от Разпети петък, известно също като Белфасткото споразумение, е мирно споразумение, подписано на 10 април 1998 г. То се стреми да сложи край на дългогодишните размирици в Северна Ирландия, или „Смутовете“, които продължават да съществуват между юнионистите/лоялистите и националистите/републиканците.
Заради Брекзит предприятията във Великобритания и Северния остров трябва да се справят с повишени изисквания за документация и митнически декларации при движението на стоки.
Бъдещи перспективи
В перспектива дългосрочните последици от Brexit остават несигурни. Докато поддръжниците на Брекзит предвиждат проспериращо, независимо Обединено кралство, критиците предупреждават за продължаващи икономически и политически предизвикателства.
Като цяло Brexit отразява дълбоки обществени и политически различия. Той показа сложността на баланса между националния суверенитет и глобалното сътрудничество. Тъй като Обединеното кралство функционира извън ЕС, решенията му ще оформят неговото бъдеще и ще предложат поуки за други държави.
Снимка: Sandro Cenni on Unsplash
